Вгледай се внимателно и размисли над свещените коранични знамения, които сочат този паралел между същността на заблудените и на вярващите от гледна точка на живота и от гледна точка на функцията им:

“Ние сътворихме човека с превъзходен облик.После го отхвърляме най-унизен от унизените освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.” (Сура Смоковницата: 4– 6)

В друго знамение се казва:

Тези коранични знамения сочат какви ще бъдат последствията за всеки един. Размисли над тях, за да откриеш доколко величествено-извисени и удивително красноречиви са те в разясняването на направения от нас сложен паралел.

Истината за съдържащото се в първите от цитираните знамения красноречие, съчетано с лаконизъм, бе разкрита в Единайсто слово, което подробно ги разяснява. Що се отнася до останалото знамение, ще посочим една възвишенаистина, която то съобщава, а именно: небесата и земята не плачат за смъртта на заблудените. Противоположното значение показва, че небесата и земята плачат за отпътуването на вярващите от земния живот. Тоест след като заблудените отричат функциите на небесата и на земята, обвиняват ги в безполезност, не разбират смисъла на задачите, които те изпълняват, накърняват правото им и дори не признават нито техния Творец, нито доказателството им за техния Създател, и така ги пренебрегват, и заемат спрямо тях позиция на враждебност, неуважение и презрение, тогава би трябвало небесата и земята да не се задоволят просто с безразличие, като не проливат и една сълза за заблудените, а да ги обвиняват и дори да си отдъхват при гибелта им.