Това слово излъчва надежда и носи бляскаво благовестие, което превъзхожда всички благовестия, като казва: “Човече, знаеш ли накъде отиваш и накъде те водят?” В края на Трийсет и второ слово бе споменато, че дори хиляда години в блаженство да се изживеят на земята, това не е равностойно и на един час живот в Рая, и че дори хиляда години в пълна радост да се изживеят в Райското блаженство, това не е равностойно и на час ликуване от съзерцанието на красотата на Прекрасния, преславен е Той. Следователно, човече, ти сезавръщаш в полето на Неговото милосърдие и отиваш към прага на Неговотовладение. Каква хубост и красота виждаш у своите призрачни любими, та тъгуваш за тях и си очарован? Хубостта и красотата дори у всички земни същества са само сянка от проявлението на красотата на Преславния и от хубостта на Неговите имена, превелик е Той и всевишен. И дори Раят с прелестите, насладите, девите и дворците си е само едно от проявленията на Неговото милосърдие, преславен е Той. И различните степени на копнеж, обич, симпатия ипривличане са само проблясък от любовта към този безсмъртен обожаван и този обичан вездесъщ Господ. Следователно вие се отправяте към кръга на Неговата благосклонност и към превъзходното Му място, и сте поканени в дома на вечното Му гостоприемство и в пребъдващия Рай. Затова не скърбете ине плачете, когато влизате в гроба, а се възрадвайте на добрата вест и приемете това с усмивка и ликуване!

Това слово продължава да изпълнява своите функции, като излъчва светлината на надеждата и благовестието, и казва:

“Човече, не си въобразявай, че отпътуваш към изчезването, небитието, празнотата, мрачините, забравата, разлагането, раздробяването и потъването в множеството и отсъствието! Напротив, ти отиваш във вечността, а не изчезваш, и те водят към вечното битие, а не към нищото, и се отправяш към света насветлината, а не към мрачините, и вървиш към истинския си Стопанин и Владетел, и се завръщаш в столицата на Господаря на вселената, Господаря на битието. Ще отдъхнеш и ще се радваш в полето на единобожието, без никога да затъваш в множеството. Ти се насочваш към срещата и свързването без отдалечаване и раздяла.