О, душа, плачеща за онова, за което си се смяла в дните на младостта си, знай,че този клет, изпаднал в беда войник, си ти! Това е човекът. Лъвът е житейският срок, а бесилката е смъртта, изчезването и раздялата, които всяка душа вкусва. Не виждаш ли как любимите ни хора ни напускат един след друг и се прощават с нас денонощията. Едната от двете дълбоки рани е безграничното итягостно човешко безсилие, а другата е безкрайната и болезнена човешка бедност. Заточението и продължителното пътуване е дългото човешко битиена проверки и изпитания. То започва от света на духовете, преминава през майчината утроба, през детството и младостта, после старостта, за да бъде напуснат земният живот и да се отиде в гроба, в преходния свят (барзах), после Стълпотворението (хашр) и мостът Сират... А двата талисмана са вярата в Аллах и в Сетния ден. Да, с този свещен талисман смъртта приема образ на покорен кон вместо на лъв, дори образ на Бурак, с който вярващият човек излиза от затвора на земния живот и отива в Райските градини, Градините на Всемилостивия, Владетеля на величието. Оттук произтичат любовта на съвършените хора към смъртта и желанието им тя да дойде, след като са разбрали истината за нея. Освен това ходът на времето и преминаването мупрез всяко нещо, както и проникването в него на изчезването, раздялата, смъртта и гибелта, приемат чрез този талисман на вярата сияен образ. Той подбужда човек към приятно съзерцание и вглеждане в свежите и обновяващи се разноцветни и разнообразни чудеса на божественото съзидание на Твореца, Владетеля на величието, и в дивните плодове на Неговото могъщество, и впроявленията на милосърдието Му, преславен е Той. Така и смяната на огледалата, които отразяват цветовете на слънчевата светлина, и смяната на красивите и прелестни картини на киноекрана водят до формиране на още по-привлекателни гледки.
От двете лекарства едното е уповаването на Аллах и запасяването с търпение, тоест опиране върху могъществото на прещедрия Творец и доверие впреславната Му мъдрост.
Така ли е? Да, как може да се страхува и тревожи онзи, който чрез документа за своята “инвалидност” се опира на Владетеля на вселената, в Чиято Длан се намира повелята