“Бъди! И то става.” Такъв човек устоява и пред най-тежките беди, като се доверява на Аллах, своя Господ, и е със спокоен ум и безгрижно сърце, повтаряйки си:

Да, узналите Аллах се наслаждават на своето безсилие и страх пред Преславния Аллах. Наистина в страха се съдържа наслада. Ако можехме да попитамедете на една годинка и предположехме, че е способно да размисли и отговори, на въпроса ни “Кога се чувстваш най-добре и най-приятно?”, то би отвърнало: “Когато се приютявам при гръдта на нежната си майка и изпитвам боязън, надежда и безпомощност.” Впрочем милосърдието и нежността на всички майки са само проблясък от проявленията на всеобхватното Божие милосърдие.

Затова в безпомощността си и боязънта пред Аллах хората с пълноценна вяра чувстват върховна сладост и дори напълно се отказват от собствената си сила и мощ, като в слабостта си търсят приют при Него, Всевишния, и молят единствено Той да ги приюти. Те превръщат безпомощността и боязънта си в свое средство и застъпник пред великия Създател.

Второто лекарство е зовът и молбата към Аллах, и после задоволяването с онова, което ни е дал, признателността за него и доверието в милосърдието на Даряващия препитанието, Милосърдния.

Така ли е? Да, как бедността и нуждата могат да бъдат болезнени и тежки за гост на Прещедрия, Великодушния, превелик е Той и всевишен, гост на Онзи, Който е разстлал пред него по цялата земя трапеза, отрупана с благини, и е сторил пролетта да бъде като изящен букет от цветя, и го е положил до богатата трапеза, и дори го е разпилял по нея? Напротив, неговата бедност и нужда от Преславния ще приемат формата на желание да получи благата и стремеж да увеличи тази потребност, както някой се стреми да засили апетита си. Туксе крие причината за това, съвършените да се гордеят с бедността и потребността си от Всевишния Аллах. (Но внимавай да не допуснеш обратното на онова, което имаме предвид под “бедност”.

Това е човешкото чувство на потребност от Преславния, смирение и молба единствено пред Него, а не показване на бедност пред хората и унижаване пред тях с молби и просия.)