Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в странна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хилядапъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата. По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва.

Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талисман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.” От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въпроса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който ме води по този удивителен път към съкровена цел?” После от копнежа за запознанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкриване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при собственика наталисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.

После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодовете на хиляда дървета. На мъжа не му оставало друго освен да отправи зов и да се смири.Той проявил настойчивост в покорното умоляване, докато му бъде разкрит ключът на талисмана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, азтърся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е превърнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.

О, ти, моя ленива душа и мой въображаеми спътнико, нека сравним условията на тези двама братя, за да узнаем как доброто привлича добро и злото донасязло.