Първо предупреждение

О, моя злощастна душа, нима животът ти ще продължи вечно? Нима ти е даден твърд обет, че ще просъществуваш до следващата година или до утрешния ден? Онзи, който е сторил да скучаеш и да се отегчаваш от повтарянето на молитвата, той ти внушава, че си вечна и безсмъртна, и показваш кокетство, сякаш с твоя разкош си увековечена на този свят.

Ако разбереш, че животът ти е кратък и отминава напразно и без всякаква полза, несъмнено тогава отдаването на един от двайсет и четирите часа за прекрасно служене и за приятна и блага мисия, което е милосърдие спрямо теби средство за постигане на щастлив вечен живот, не би те карало да скучаеши да изпитваш досада, а би било средство, подбуждащо към чист копнеж и възвишена чудесна наслада.

Второ предупреждение

О, моя лакома душа, всеки ден ти ядеш хляб, пиеш вода и дишаш въздух. Това повторение не ти ли навява скука и досада? Без съмнение не, защото повторението на потребността не поражда скука, а дори възобновява насладата. Затова и молитвата, която носи храна за сърцето ми, жива вода за духа ми и скрит нежен Господен зефир за тялото ми не би трябвало никога да те изпълва със скука и досада.

Да, сърцето, изложено на безгранични скърби и болки, съблазнявано от безкрайни надежди и сладости, не може да придобие нито сила, нито храна иначеосвен като смирено и богоугодно почука на вратата на Милостивия, Прещедрия, Способния на всяко нещо.

Да, духът, свързан с повечето създания, които бързо идват и си отиват в този тленен свят, пие живата вода само като се насочи чрез молитвата към извора на милосърдието на Пребъдващия обожаван и Безсмъртния любим.