Да, изящното, нежно, чувствително човешко съкровение (сирр), коетое сияйно Господно благодеяние и е сътворено за вечността, и по природа копнее за нея, и е огледало, отразяващо проявленията на Великата същност, битрябвало да изпитва най-силна потребност да си поеме дъх сред трудностите, жестокостта и напрежението на земните условия мрачни, мимолетни, задушаващи, премазващи. Това може да станесамо като подиша през прозореца на молитвата.

Трето предупреждение

О, моя нетърпелива душа, ти си объркана днес, като си припомняш усилията, които си полагала за богослужене през отминалите дни, трудностите на молитвата и бремето на предходните беди. После ти размишляваш за задълженията на богослуженето в идващите дни, за мисията да се отслужват молитвите иза болките на нещастията, и тогава проявяваш нетърпение и не издържаш. Били могъл така да постъпва човек, който има поне капка разум?

По липсата на търпение приличаш на глупав командир, който насочва огромни сили от армията си към десния фланг на врага, докато в същото време войниците от този фланг са се присъединили към неговите редици и са станали подкрепление, а останалите си бойни части е изпратил на левия фланг на врага, когато там не е имало нито един войник. Тогава врагът разбира слабото му място, насочва атаката си към центъра и разбива напълно както пълководеца, така и армията му.

Да, ти приличаш на този лекомислен командир, защото трудностите и умората на отминалите дни вече са приключили, отишли са си болките и е останала само сладостта, а бремето се е превърнало в награда. Затова не само не би трябвало да се поражда скука, но и да възниква нов копнеж, свеж стимул и постоянен сериозен стремеж към движение и напредък. А след като бъдещите днивсе още не са дошли, би било проява на глупост и слабоумие да се мисли за тях още отсега. Това прилича например на плач и ридание заради глад и жажда,които евентуално биха могли да ни сполетят в бъдеще.

Докато нещата продължават така, ако имаш капчица ум, помисли за богослуженето именно в този ден! Кажи си: “Ще прекарам един час от него в изпълнение на прекрасно, мило, важно задължение, на извисена и знатна служба, за която се получава велика отплата при незначителни усилия.” И тогава ще почувстваш, че болезнената ти вялост се превръща в блага решимост и приятна активност.