Първото съкровище: ще вземеш своя дял от прославянията (тасбихат) с искрено намерение, отправени към Аллах от всички цветя, плодовеи растения в твоята градина[1].

Второто съкровище: всичко, което някое създание, било то животно,човек-клиент или крадец, е изяло от реколтата на твоята градина, се смята за дадена от теб доброволна милостиня (садака) при условие, че гледаш на себе си като на посредник и служител, който разпределя сред творенията имота на Всевишния и Преславния Аллах, тоест разпорежда се в името на истинския Даряващ препитание и в рамкитена одобряваното от Него.

Размисли сега за онзи, който изоставя молитвите: какви огромни щети той претърпява! Колко много губи от това изобилно богатство! И как ще останетой банкрутирал и лишен от тези две вечни съкровища, които изпълват човека с духовна сила за работа, и го карат да копнее за усърдие и активност! Дори и да достигне най-окаяната си възраст, той ще изпита досада и отегчение, и ще си каже: “За какво ми е това? Защо да изнемогвам от умора? Заради кого работя? Аз утре ще отпътувам от този свят.” И ще потъне в леност.

А другият човек ще си каже: “Аз ще се стремя да върша бързо позволени дела наред със своето нарастващо богослужене, за да изпратя в гроба пред себе си повече светлина и да натрупам за отвъдния си живот още по-голям запас.”

Извод: знай, душа, твоето вчера вече се е стопило, а утрешният ден все още нее дошъл. Никой не ти е дал обет, че той ще ти принадлежи. Затова смятай, че истинският ти живот завършва днес и най-малкото, което можеш да направиш, е да прекараш един час от деня си в своята спестовна каса за отвъдния живот джамията или молитвеното килимче, за да гарантираш истинското си вечно бъдеще.

Знай също, че всеки нов ден е врата, отворена към нов свят за теб и за други хора, и ако не отслужиш през него молитвата, светът на този ден отпътува в отвъдното мрачен, жалващ се, тъжен, и ще свидетелства против теб.