ДВАЙСТО ПИСМО | ДВАЙСТО ПИСМО | 3
(1-12)

Колко огромно е злощастието на този объркан човек през неговия мимолетен и чезнещ живот, и сред блуждаещи човешки множества, ако не е открилистинския си Стопанин и не е познал истински своя Владетел и Господ. Ала ако открие своя Господ и познае своя Стопанин и Владетел, би се приютил подкрилото на всеобхватното Му милосърдие и би се опрял на величието на абсолютната Му мощ, и дивият земен живот би се превърнал в поддържана градина и в пазар за изгодна търговия.

Първо слово:

(ля иляха илляллах) “Няма друг бог освен Аллах.”

От това слово извира следното велико благовестие и прекрасна надежда. Човешкият дух, който копнее да се удовлетворят безграничните му потребности и е прицел на безчет врагове, този подложен на изпитания дух открива в горното слово обилен източник на способност, с което пред него се разтварят вратите на съкровищнициот всеобхватно милосърдие, способни да удовлетворят всички потребности и да гарантират всички желания. Открива и силна опора, която отблъска отнего всички злини и отклонява всички вреди. Това слово показва на човекасилата на истинския му Стопанин и го насочва към всемогъщия му Владетел,и го отправя към неговия Творец и Обожаван. С този правилен възглед и запознаване с Аллах Единия, Единосъщия, то спасява сърцето на човека от мракана самотата и съмненията, избавя духа му от болките на тъгата и скръбта, идори му гарантира трайна радост и вечно ликуване.

няма звук