Седмо слово:

(уа юмиту) “и Той умъртвява”

Тоест само Той дарява смъртта, тоест Той те освобождава от функцията ти вживота, от този тленен свят те праща на друго местопребиваване, избавя теот бремето на служенето и снема от теб отговорността на мисията ти, или -от тленния свят те пренася във вечния.

Така това слово отправя зов към тленните хора и джинове, като казва: “За вас има радостна вест: смъртта не е унищожение и нито е напразна, нито е край,нито е угасване, нито е вечна раздяла. Не, смъртта не е небитие, нито е случайност, нито е просто изпълнение на присъда без извършител, а тя е освобождаване от страна на един Действен, Премъдър, Милосърден Бог, и е смяна на местопребиваването, и повеждане към вечното щастие, където е първородината. Или това е свързваща врата на Междинния свят (барзах) - свят, който събира деветдесет и девет процента от любимите хора.

Осмо слово:

(уа хуа хаййун ля ямут) “Той е жив, не умира”

Тоест съвършенството, хубостта и благодеянието, видими сред създаниятаи пораждащи обич, се изявяват у Владетеля на красотата, съвършенството иблагодеянието по неописуем и необятен начин, и превъзхождат най-високите степени. Един проблясък от изявите на красотата на Преславния е равностоен на всички обичани създания на земята. Този любим Бог, Комуто се кланят, има вечен и безсмъртен живот, пречистен от всички пороци на изчезването и сенки на тленността, лишен от всякакви недостатъци и дефекти.