“Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.” (Коран, Сура пчелите: 128)

Ако искаш да видиш, че отслужването на молитвите и избягването на големите грехове е същинска, подхождаща на човека функция, и че то е естествен резултат от сътворяването му, и е в хармония с него, размисли над този кратък разказ в образи. Ето, чуй го.

През Първата световна война в някакъв полк имало двама войници, единият- обучен да служи, сериозен и с чувство за дълг, а другият - невеж за функцията си и поддаващ се на страсти. Онзи, който се усъвършенствал в задълженията си, се интересувал единствено от тренировката и борбата срещу врага. Той въобще не мислел за насъщните нужди и за продоволствието, понеже категорично разбрал, че задължение на държавата е да го храни, да се грижи за делата му, да го снабдява със снаряжение, да го лекува при заболяване и дори да слага късчета в устата му, ако се наложи. Неговото основно задължение била единствено подготовката за военни действия, нищо друго, но знаел, че това не му пречи да се занимава с оборудването и с продоволствена работа като готвене и миене на съдове. Дори тогава ако го бяха попитали какво прави, би отговорил: “Изпълнявам доброволно някои от задълженията на държавата”, а не би казал: “Старая се да придобия някои средства за съществуване.”

А другият, невежият за задълженията си войник, не обръщал внимание на тренировката и не се интересувал от войната. Той казвал: “Това е задължение на държавата, мен какво ме засяга.” И се ангажирал с прехраната си, като се задъхвал в стремежа си да я увеличава. Дори напускал полка, за да въртипокупко-продажби по пазарите. Един ден приятелят му-отличник казал: “Братко, основната ти задача е тренировката и подготовката за война. Ти затова си доведен тук. Опри се на владетеля и му се довери относно средствата си за съществуване! Той не ще те остави гладен.