Може и към теб да се смили, да ти прости за грешката и да ти позволи да се качиш на самолета. Така идвамата ще пристигнем на местопребиваването ни в един и същ ден. Ако не постъпиш, както ти казвам, ще си принуден да продължиш пътуването си два пълни месеца пеш в пустинята. Глад ще те мори, носталгия ще те завладява, ще сисам, ще скиташ по дългия път.”

Ако този човек прояви упорство и похарчи дори последната си лира заради мимолетна страст и за да се удовлетвори изчезваща сладост, вместо да си купи билет, който за него е като ключ за съкровище, това не означава ли, четой е злощастен губещ и наистина безумен глупец? Нима това не ще разбере и най-глупавият човек?

О, ти, който не отслужваш молитвата! О, ти, моя душа, която се отегчаваш от нея! Този Владетел е нашият Господ и Творец, превелик е Той и всевишен. Единият от двамата пътници-слуги е религиозният, който отслужва молитвата с копнеж и я извършва истински, а другият е нехайният, който изоставя молитвата. Двайсет и четирите златни лири са часовете на всяко денонощие от човешкия живот. Специалната градина е Раят. Станцията е гробът. А придвижването и дългото пътуване са странстването на хората към гроба, отиването към стълпотворението и отправянето към Дома на вечността. Онези, които вървят по дългия път, го прекосяват в различна степен, всеки според делата си и предела на благочестието си. Част от праведните прекосяват за един ден разстояние от хиляда години, сякаш са мълния. Друга част от тях прекосяват за един ден разстояние от петдесет хиляди години, сякаш са химери. Великият Коран е посочил тази истина в две свещени знамения.

А билетът е молитвата, която по пет пъти на ден заедно с измиването за нея (уду) не отнема повече от час.

Каква голяма загуба за онзи, който изразходва двайсет и три часа от денонощието за краткия земен живот, а няма време за единствен час, който да отдаде на вечния траен живот! Какъв очевиден угнетител на собствената си душа! Какъв безумен глупец!