Това е негово задължение и негова работа. Та ти си безсилен и беден, не ще можеш сам да си осигуряваш препитание. И нещо повече, ние сме във време на битка и на полесражението наголямата световна война. Боя се, че ще те сметнат зачовек, който не се подчинява на заповедите им и строго ще те накажат.”

Да, две задължения се открояват пред нас.

Едното е задължението на владетеля, и то е да осигурява прехраната ни. Възможно е ние да му служим безвъзмездно за изпълнение на тази негова функция.

Другото е нашето задължение: да тренираме и да се готвим за войната, катовладетелят ни предоставя необходимите помощи и пособия.

Размисли, братко, колко загуби би понесъл и на колко опасности и гибелни ситуации би се изложил нехайният войник, ако не се вслуша в думите на обучения боец!

О, моя ленива душа! Полесражението, което кипи, е бурният ни земен живот. Армията, поделена на полкове, са човешките поколения. Конкретният полк е съвременното мюсюлманско общество. От двамата войника единият е просветеният за Аллах, който изпълнява задълженията си и избягва големите грехове. Той е благочестивият мюсюлманин, който води борба със себе си и със сатаната в боязън да не изпадне в прегрешения и простъпки. А другият е губещият разпътник, който се задъхва подир грижите на битието дотам, че започва да подозира истинския Даряващ препитание. Той се впуска да припечели коматчето си хляб и не обръща внимание дали ще пропусне да изпълни задълженията си и дали ще го съблазнят грехове. Тренировките и занятията са богослуженето начело с молитвата. Войната е борбата на човека със самия себе сии със страстите си, избягването на грехове и на нравствени падения, съпротивата срещу сатаните сред джиновете и хората за спасение едновременнои на сърцето, и на духа от вечната гибел и явната загуба.

Едното от двете задължения е даряването на живот и неговото поддържане,а другото богослуженето пред Даряващия живот и Хранителя на живота, молбите, упованието и доверието, отправени към Него.