Накрая стигнал до желаното място, където получил наказание за своето бягство и неподчинение. А пътникът, който се насочил по десния път мъж, влюбен във воинския ред ипазещ своята мешка и оръжие, вървял свободен, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жадува, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично изпълнил задачата си.

О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника саподчиняващите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страстите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (такуа). Колкото и богослуженето външно да е тежко бреме, в неговата същност се съдържа велик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллахизрича в молитвите си “Ля иляха илляллах”

(“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милостив, с всеобхватно милосърдие и доброта.

Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защита срещу всяка беда, като се опира на упованието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.

Да, изворът на смелостта като всички истински добри дела е вярата и богослуженето. А изворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата иглупостта.

Ако земното кълбо се превърне в разрушителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце.

Напротив, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любува с с възхитаи наслада.