И всички раждания и на животни, и на хора са като военна мобилизация, получаване на оръжие, нагърбване с функции и задължения. Всяко създание е само служител и радостен воин, който се намира под правилна повеля, удовлетворява се с малкои е непретенциозен.

Гласовете, които се носят и ехото, което отеква по кътчетата на земята, саили зикр (споменаване на Аллах) и тасбих (възхвала на Аллахс думите “Преславен е Аллах!”) за нагърбване с функциите и пристъпване към тях, или шукр (благодарност) и тахлил (повтаряне на формулата на единобожието: Ля иляха илляллах! “Няма друг бог освен Аллах!”), с които се възвестява приключването на задълженията, или пък това са напеви в резултат на страстно желание за труд и радост от него.

Според възгледите на вярващия човек всички същества са приветливи служители, дружелюбни изпълнители и хубави книги на Неговия прещедър Господар и милосърден Владетел. Така чрез вярата му (иман) се изясняват твърде много подобни на тези истини, които са безкрайно нежни, възвишени, приятни и изтънчени. Следователно вярата (иман) наистина съдържа духовно семе, откъснато от райското дърво Туба. А неверието (куфр) крие духовно семе, отделено от адовия Зокум. Значи спасението и вярата могат да съществуват единствено в исляма и вярата (иман).

Ние трябва непрекъснато да повтаряме: