Ако искаш да узнаеш какво щастие и благодеяние и каква сладост и покой секрият във вярата, чуй този кратък разказ.

Един ден двама мъже потеглили на път за отдих и търговия. Първият, който бил себелюбив и злощастен, тръгнал в една посока, а другият, който бил набожен и щастлив, потеглил във втора посока.

Себелюбивият и горделивият, който бил и песимист, попаднал в страна, крайно злополучна и нещастна според него. Това било съответното възмездие за песимизма му. Където и да се насочел, виждал безпомощни клетници да крещят и стенат в ръцете на жестоки тирани и по причина на рушителните им деяния. Мъжът виждал това тъжно и болезнено положение на всички места, които посещавал. В очите му цялото царство придобило форма на всеобщо траурно събиране. Той не открил за себе си друг лек за болезненото си и мрачно състояние освен пиянството. Хвърлил се в опиянението, за да не чувства положението си, защото започнало да му се струва, че всеки един от жителите на царството е негов враг и го дебне, и че е странник и чужденец. Той си останал в мъчително и болезнено душевно състояние заради ужасните погребения, които виждал наоколо и заради сираците, които плачели горчиво и отчаяно. А другият мъж набожният, който служел на Аллах и търсел правдата, имал хубав нрав, тъй че попаднал при пътуването си на добра страна, която според него била безкрайно прелестна и красива. Този праведен мъж виждал в царството, в което дошъл, чудни празненства и превъзходни тържества в пълен ход, и във всеки край радост, и във всяко кътче ликуване, и на всяко място светилища за споменаване на Бога. Той дори започнал да вижда у всеки жител на царството свой искрен приятел и любим роднина. После забелязал, че при честване на масова демобилизация цялотоцарство издавало възгласи на радост с викове, съпроводени от думи на признателност и благодарност. Чул сред тях и звуците на оркестър, който свирел бойките си мелодии, съчетани с възгласи на гръмък такбир (“Аллаху акбар!” “Аллах е Най-великият!”) и горещ тахлил (“Ля иляха илля ллах!” “Няма друг бог освен Аллах!), с щастие и гордост по повод зачисляването на новобранци на военна служба.