“...рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” (Коран, Сура Кравата: 60). Той кара тези свежи сочни листа, сякаш са членовете на Ибрахим, мир нему, да изричат пред знойната горещина:

Всяко нещо във вселената не престава да изрича Бисмиллах, да придобива благодеянията на Аллах чрез Неговото име и да ни ги поднася. Ние също трябва да казваме Бисмиллах, да даваме с тези слова и да получаваме с тях. Трябва също да отклоняваме ръцете на нехайните хора, които не даряват в името на Аллах.

Въпрос: Ние изразяваме почит и уважение към онзи, който ни е оказал благодеяние. А как мислите, какво изисква от нас нашият Господ Аллах, Владетелят на всички тези благодеяния и истинският им Притежател?

Отговор: Този истински Благодетел изисква от нас три неща като отплата за скъпите му дарове: първото е да се споменава Аллах, второто е признателност към Него, третото е да се размишлява върху това.

Бисмиллах в началото е Неговото споменаване. Алхамдулиллах (Слава на Аллах!) в края е признателност. Между тях е размисъл и осъзнаване на тези дивни благодеяния като чудо, което свидетелства за могъществото на Единосъщия, Всевечния, и като подаръци от всеобхватното Му милосърдие. Това осъзнаване е размисълът.

Ала нима онзи, който целува краката на военен служител, предал му подарък от владетеля, не извършва ужасна глупост и не проявява позорно слабоумие? Как може някой да превъзнася материалните причини за благодеянията и да се отблагодарява за тях с обич и приятелство, без да прави това за истинския Благодетел?Не извършва ли така хиляда пъти по-голяма глупост?

О, душа, ако не искаш да бъдеш така глупава и безумна, то давай в името наАллах и взимай в името на Аллах, и започвай в името на Аллах, и работи в името на Аллах! Това е всичко.