“На Теб служим и Теб за подкрепа зовем” той поднася богослуженията и молбите за помощ на голямата група и на великото обществона всички творения в търсене на водителство към пръвия път, който е озареният му друм, водещ към вечното блаженство през мрачините на бъдещето. И казва:

“Води ни по правия път!” И размишлява за величието на Всевишнияи Преславния, и разсъждава, че скритите слънца, както и растенията, и спящите сега животни, и бодърстващите звезди са редници, подчинени на Неговата повеля, превелик е Той и всевишен. Всяко от тях е само светилник в тази гостилница, всяко е слуга и работник. И тогава той Го възвеличава: “Аллах еНай-великия!” (Аллаху акбар), за да стигне до коленопреклонението (рукуа). После разсъждава за големия поклон доземи в суджуд на всички творения, как различните творения във всяка година и всяка епоха, подобно на спящите творения тази нощ, а дори и самата земя, и целият свят, са само като организираната армия и дори като редника, когато ги демобилизират и освобождават от земната им служба по повелята:

“Бъди! И то става.”, тоест когато биват изпратени в отвъдния свят, те се покланят доземи в изключителен порядък и се стопяват върху молитвеното килимче на залезите, като възвеличават с думите “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар). И отново през пролетта чрез вик на съживяване и пробуждане, произтичащ от повелята

“Бъди! И то става.”, те биват възкресени и насъбрани, и всички са готови с покорство и послушание да изпълняват повелята на своя истински Господар.