Може ли да бъде смятан за човек, онзи, който е неспособен да разбере това?

“По време на вечерната молитва (иша)” - това е часът, когато нахоризонта се стопяват и последните следи от деня и нощта покрива света

Този час ни напомня за Господните дела на Редуващия нощите и дните, Който има сила над всяко нещо и е Владетеля на величието, та обръща бялата страница върху черната. Това ни напомня също и за Божиите съзидания на

Подчинителя на слънцето и луната, Който е Премъдрия, Владетеля на съвършенството,та обръща разкрасената зелена страница на лятото върху студената бяла страница на зимата. То ни напомня и за Божиите работи на Твореца на живота и на смъртта, когато с хода на времето изличава и последните следи от покойниците, и напълно ги пренася в отвъдния свят. Това е време, което напомня за величествените разпоредби и красивите проявления на Твореца на земята и на небесата, за разкриването на великия, вековечен, обширен и просторен отвъден свят, за смъртта на жалкия, тленен и тесен долен свят и за пълното му разрушаване в неговата огромна агония.

Това е период или състояние, което доказва, че истинският Владетел на тази вселена, а всъщност и истинският Обожаван, и истинският Обичан не може да бъде друг освен Онзи, Който е способен да редува нощта и деня, зимата и лятото, земния и отвъдния живот с лекотата, с която се разгръщат страницитена книга, и да пише по нея, да подчертава, да изтрива и подменя. Такъв може да бъде само абсолютно Всемогъщия, Чиято власт е общовалидна за всички. Превелико е Неговото величие!

Така човешката душа, която е безкрайно слаба и безгранично бедна и нуждаеща се, и която е в смут пред мрачините на бъдещето, и в страх пред тайните на нощите и дните, кара човека при отслужването на вечерната молитва в този смисъл да не се колебае и да повтаря, подражавайки на нашия предводителИбрахим, мир нему: