Напомня и за полаганетона човека в гроба при смъртта му, за неговата болезнена раздяла с всичките му любими хора, и за смъртта на цялата земя при трусовете на предсмъртната й агония, и за преминаването на всички нейни жители в други светове.

Напомня също и за угасването на светилника на този свят на изпитания. Това е време на силно пробуждане и сурово предупреждение към влюбените до обожание в нещата, които те обичат и които се стопяват и изчезват.

За да отслужиследзалезната молитва в подобно време, човекът с чист дух като бляскавоогледало, в същността си жадно за проявленията на безсмъртната красота,обръща лице към величествения Трон на Онзи, Който е извечен и не е изчезвал, и е пребъдващ, и не ще изчезне, и Който управлява и променя делата на тезиогромни светове. Човекът изрича “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) над главите на тези тленни творения, като се отдръпва от тях, сключва ръце в служба на истинския си Владетел и се възправя пред Онзи, Който е постоянен, всевечен, превелик и всевишен, и изрича “Слава на Аллах!” (Алхамдулиллах) пред Неговото безупречно съвършенство, пред Неговата безподобна красота, и възхвалява Неговото всеобхватно милосърдие, за да каже:

“На Теб служим и Теб за подкрепа зовем!”. Така той дава израз на своето богослужене и молба за помощ пред господството на своя Владетел, Който няма помощник, пред Неговата божественост, която няма съдружник, пред Неговата власт, която няма везир. Тогава той прави коленопреклонение, като разкрива своята немощ и слабост, и непотребността на всички творения пред безкрайното величие на Него, Преславния, пред Неговата безгранична мощ, пред Неговата сила, лишена от слабост. Той прославя своя велик Господ с думите: