Следователно е много уместно и подходящо задължителните молитви, които са функция на човешката природа и задължителна основа на богослуженето и религията, да се провеждат именно в предписаното за тях време.

Пето положение

Човек е твърде слаб по природа, а колко много са огорченията, които му причиняват тъга и болка. В същото време той е твърде безпомощен, докато враговете и бедите му са твърде много. И е твърде беден, а потребностите му самного и силни. И е ленив, и безпомощен, а бремето на живота е тежко за него. Неговата човечност го кара да се свързва с целия свят, докато раздялата с онова, което обича, и изчезването на онова, към което се привързва, му причиняват болка. А разумът му показва високи цели и трайни плодове, докато ръката му е къса, животът му - кратък, възможностите му ограничени и търпението му се изчерпва.

При това положение (във времето на утринната молитва фаджр) човешкият дух най-много се нуждае със зов и молитва да намери пътя към дверите на Всемогъщия, Владетеля на величието, дверите на Милостивия, Владетеля на красотата, за да сподели с Него своето положение, да Го помоли за успех и подкрепа, Него, Преславния. Как силно този дух се нуждае от опорна точка, за да понесе предстоящите дела и за бремето от работа, което ще се стовари върху него в дневния свят след утрото. Не се ли разбира това веднага?

Времето на обедната молитва е зенитът на деня и началото на захожданетона слънцето. Това е часът на привършването на дневните дела и период на кратък отдих от бремето на грижите. Освен че тогава се разкриват Божиите благодеяния това е времето, когато духът се нуждае да поеме дъх и да се поотмори от нехайството, смута и объркването, които произтичат от бренния свят и напрегнатите занимания.

Избавянето на човешкия дух от тези притеснения, изплъзването му от това нехайство и смут, излизането му от тези нищожни мимолетни неща става единствено като се потърси убежище при портата на Вездесъщия, Пребъдващия Той е Истинският Благодетел! - чрез смирение и дела за приближаване до Него, със сключени отпред ръце, с признателности прослава за всички Негови насъбрани блага, като се търси подкрепа единствено от Него и чрез коленопреклонение се показва слабостта пред Неговото величие и могъщество,