Времето за следобедната молитва (аср) наподобява есенния сезон, времето на старостта и Щастливата епоха, която е епохата на Последния пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. То напомня за съдържащите се във всичко това Божии дела и всемилостиви дарове.

Времето за молитвата по залез (магриб) напомня за заминаването и изчезването на повечето творения в края на есента, напомня също така за човешката смърт, за разрушаването на земния живот при настъпването на Деня на възкресението. Наред с това то дава знания за величествените Божи проявления и пробужда хората от съня на нехайството, и ги кара да се опомнят.

Времето за вечерната молитва (иша) напомня за света на мрака, който се спуска и покрива с черния си саван следите на дневния свят, и напомня също как белият саван на зимата се стеле върху мъртвата земя, и за смърт, докато следите на починалия човек изчезнат напълно в тъмата на забравата,и за окончателното затваряне на портите на този земен свят на изпитания.Всичко това напомня за величествените разпоредби на Всемогъщия, Владетеля на величието.

Времето за нощната молитва напомня за зимата и гроба, за междинния свят (барзах), освен че напомня на човешкия дух за степента на потребността му от милосърдието на Милосърдния.

Молитвата тахаджжуд нощем напомня колко необходима му е светлина в нощта на гроба и в мрачините на междинния свят (барзах). Тя буди и напомня за безкрайните благодеяния на Истинския Благодеятел през тезипревратности, и оповестява също така колко достоен е Той за прослава и възхвала.

Втората утринна молитва напомня за утрото на Събирането (хашр). Да, както е логично, задължително и неизбежно да дойде утро след нощта и пролет след зимата, със същата сигурност и категоричност знаем, че ще дойде и утрото на Събирането, и пролетта на Междинното (барзах).

Следователно времето за всяка една от петте молитви е начало на велик обрат и напомня за други велики обрати. То напомня също така за чудесата на вековечната мощ и за даровете на Божията милост, независимо дали са годишни, периодични или епохални, за знаците на великите й всекидневни разпоредби.