и се оповестява покорство и подчинение с възхита, възвеличаване и любов с поклони доземи пред Неговото съвършенство, което не ще изчезне, пред Неговата красота, която не ще отмине... Такова е отслужванетона обедната молитва. Как красива е тя, как приятна е, как достойна е, как велика е необходимостта от нея. Тогава нека никой не се смята за човек, ако нее разбрал това.

“По времето на следобедната молитва (аср)” тя е онази, която напомня за тъжния сезон на есента, за скръбното състояние през старостта, за болезнените дни в края на времеброенето и за часа, когато се появяват резултатите от всекидневните дела. Това е период, когато се прави цялостната велика равносметка на Божиите блага като здраве, благополучие и възможност за извършване на добри дела. Това е също и времето, когато слънцето тръгва да захожда и чрез него се обявява, че човек е само командирован гост, че всяко нещо се стопява, че всичко енепостоянно и нетрайно.

Да, човешкият дух, който се стреми към вечност и безсмъртие, и е сътворен за това, и обича добротворството, и го боли от раздялата, той е, който кара човека да се възправи за времето на следобедната молитва (аср), да извърши преди нея измиване (уду) и да я отслужи в този час, за да я прошепне смирено пред портата на Господната обител на Извечния, Пребъдващия, и на Вездесъщия, Безсмъртния, и за да прибегне до благосклонността на всеобхватното Му милосърдие, и за да отправи признателност и прослава за безчетните му дарове, и за да извърши коленопреклонения с пълно покорствои смирение пред могъществото на Неговото господство (рубубия) преславен е Той!, и за да падне ничком в суджуд с пълна скромност и всеотдайност пред вечността на Неговата божественост (улухия), и за да намери истинската утеха и пълния покой за духа си, като застане с пълно благоговение и жертвоготовност пред величието на Неговата грандиозност всемогъщ е Той и върховен! Колко възвишено е втози смисъл да се отслужва следобедната молитва! Колко достойно е това служене! Има ли по-подходящо време за изплащане на дълга за сътворената отНего човешка природа! Колко велико придобиване на безгранично блажено щастие! Всеки истински човек би могъл да разбере това. “По времето на следзалезната молитва (магриб)” тя е онази, която напомня за изчезването на красивите и изящни творения от летния и есенния свят преди започването на зимата.