После той пада ничком в суджуд пред красотата на Неговата непреходна същност, пред неизменните Му свещени атрибути, пред ненакърнимото съвършенство на Неговата вечност. С това той обявява любовта и покорнотоси служене с възхита, смирение и благоговение, като изоставя всичко друго освен Него, Преславния, и изрича:

“Преславен е моят всевишен Господ!” (субхана раббия л-аля). В замяна на всичко тленно той открива един Прекрасен, Пребъдващ, Милосърден, Вечен и освещава своя всевишен Господ, неподвластен на тленността и лишен от недостатъци.

Тогава той посяда, за да засвителства и отправя от свое име хубавите поздрави и благослови на всички творения към Прекрасния, Който не е изчезвал, и Превеликия, Който не ще изчезне, и възобновява клетвата си към най-достойния Негов Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като го приветства и така изразява подчинението си пред неговите предписания. Той вижда премъдрия ред на този дворец на вселената и засвидетелства, че Творецът, Владетелят на величиието, е само един, и тогава вярата му се възобновява и го озарява. После засвидетелства, че единствено арабинът Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е глашатаят на Божието господство, възвестителят на свише одобряваното, приносителят на знаменията от Великата книга на вселената -Корана.

Колко прелестна и чиста задача е отслужването на следзалезната молитва,колко скъпоценна и блага мисия е то, колко красиво и сладко богослужене е,каква велика и дълбока истина! Също така виждаме, че тя е знатно общуване, благословено събиране и вечно щастие в тленната странноприемница на този свят.