то е полировката за ръждатаот природата върху неговите материални и духовни органи, всеки от коитое сякаш вход към особен свят, ако се разкрие; то е коридорът, по който човечеството е водено към подобаващата му знатност и предначертаното му съвършенство, ако богослуженето е извършено с чувство, разум и сърце, и споредмодела; то е и прекрасната и възвишена връзка, както и скъпоценното и благородно отношение между Божия раб и Обожавания. Тази връзка е пределнатастепен на човешкото съвършенство.

Искреността в богослуженето означава то да се извършва, защото е даденаповеля за него, въпреки че всяка заповед съдържа мъдрости, всяка от коитое мотив за нейното изпълнение. Искреността обаче изисква мотивът да бъде именно заповедта. Ако мотивът е мъдростта, тогава богослуженето е лъжовно, а ако тя остане предполагаема, тогава е допустимо.