Заради тези склонности човек има нужда да удовлетворява потребностите си от храна, дрехи и жилище, които за да бъдат подобрявани и усъвършенствани, изискват да се развиват много занаяти и никой не е способен сам да се справя с тях.

Затова се налага човек да се събира със себеподобните си, за да си сътрудничат и да се подпомагат един друг, както и да си разменят плодовете на своя труд. Но понеже Премъдрият Създател не е ограничил човешките сили на страстта, гнева и разума в естествени рамки с цел да се гарантира прогресът на хората чрез пружината на свободната воля, а не като животните, чиито сили са ограничени, възникнала тирания и престъпност. За справяне с тези явления обществото се нуждае от правосъдие при размяната на плодовете на човешкия труд. Понеже единичният разум не е достатъчен запостигане на справедливост, има нужда от универсален разум, от който всеки поотделно да се възползва. Този разум е единствено универсалният закон, а той не е нищо друго освен шариатът, Божият закон. За да се съхрани действието и приложението на шариата, трябва да има законодател, стопанин, съобщител и авторитетен източник, а такъв е само Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари. За да продължи да властва над външните и вътрешните явления, над умовете и природните дадености, Пророкът се нуждаеот материално и духовно превъзходство и надмощие като житие и образ, като снага и нрав. Той се нуждае също от аргумент за силата на връзката междунего и Владетеля на владението, Господаря на света. Такъв аргумент са само чудесата. За да се създаде подчинение пред Божиите повели и да се гарантира спазването на забраните, е потребно човешкото съзнание да продължи да си представя величието на Създателя и Стопанина на владението. Това е само проявлението на религиозните убеждения (акаид). За да се поддържат тези представи и да се утвърждават убежденията, има нужда от напомняне и повтаряне, от постоянно възобновяваща се дейност. Такава дейност есамо богослуженето.

Второ. Целта на богослуженето е мислите да се насочат към Премъдрия създател. Насочването е, за да се създаде подчинение. Подчинението е, за да се стигне до най-съвършения ред и до свързване с него. Следването на реда е, за да се осъществи тайната на мъдростта. А за мъдростта свидетелстват изкусните произведения, които сияят по страниците на вселената.

Трето. Човекът е подобен на дърво, на върха на което са закачени много телеграфни жици сякаш станция, то е център на реда на всички творения, към него водят законите на природата и сефокусират лъчите на Божиите закони относно създанията.