Например, въпреки че виждаш как земята е облякла бродирани одежди една върху друга и една в друга, одежди от различни видове растения и животни, които са подчинени на изключителен ред и са чудно гиздави и красиви, и виждаш как те всички от главата до петите са снабдени с мъдрост и разхубавени със смисъл... Докато земята се върти, задвижвана от нещо, подобно на любовнопривличане и печал на Маулауи[1], с пълна точност и съвършенство, врамките на възвишени цели... Докато гледаш това и го знаеш, как тогава е допустимо да се случи земетресението[2], подобно на потръпване на снагата на земното кълбо, сякаш така то показва недоволството си от бремето на духовното затруднение, произтичащо от човешките дела,особено тези на вярващите сред хората. Как е възможно този катаклизъм, преизпълнен със смърт, да е без умисъл и без цел, както бе публикувано от един неверник, който предполагаше, че това е чиста случайност и така допускаше груба грешка и отвратителен гнет. Той превръщаше всички загуби на потърпевшите - имотите и жертвите - в разпиляна прах, като ги хвърляше в болезнено отчаяние. Истината е, че подобни произшествия винаги увековечават имотите на вярващите хора, като по повелята на Премъдрия, Милосърднияги превръщат в дадена от тях доброволна милостиня, а тя е изкупление за грехове, произтичащи от непризнателност за Божиите благодеяния.

Наистина ще дойде Денят, когато покорната земя ще види лицето си уродливо и противно, защото съдружаващите с Аллах човешки дела щеса омърсили украсата й и непризнателността на хората ще са я изцапали. Тогава по повеля на Твореца лицето й ще бъде изтрито от велико земетресение и ще бъде почистено чрез изпращането на съдружаващите в Ада по повелята на Аллах. А признателните ще бъдат поканени: “Заповядайте в Рая!”