Възможно е слънцето да не залезе днес и е възможно да не изгрее утре, но тази възможност с нищо не променя истината, в която сме убедени, и не поражда и най-малкото съмнение. Така по силата на тези два примера въображаемитепредстави, които се оттласкват от субективната възможност към залеза наземния живот и изгрева на отвъдния, и това е една от религиозните истини за невидимия свят (гайб), по никакъв начин не накърняват религиозните ни убеждения. Затова известно правило по основи на религията и основина фикх гласи:

“Има значение само възможността, която произтича от определен признак и аргумент.” Ако попиташ: “Каква мъдрост е вложена в това, мюсюлманите да бъдат подлагани на изпитание чрез тези сатанински нашепвания, тревожни за душата и болезнени за сърцето?”, отговоръте: “Ако оставим настрана прекомерността и надмощието, сатанинските нашепвания са стимул за пробуждане, мотив за проучване, средство за сериозност, за прогонване на безразличието и за оттласкване на нехайството. Заради всичко това Всезнаещият, Премъдрият е сторил нашепванията да бъдатедин вид бич за увличане и го е дал в ръцете на сатаната, за да подстрекавас него хората в Дома на изпитанието и на Площада на състезанието към тезимъдрости. Когато сатаната стигне до прекомерност в причиняването на страдания, ние побягваме към Всезнаещия, Премъдрия, като крещим за помощ: “Моля Аллах да ме опази от прокудения сатана!” (аузу биллах мин аш-шайтани р-раджим).