“няма притеснение в религията” и “религията е леснота”. Би трябвало това мое дело да съответства на някоя от истинските ислямски теории. Това ми е достатъчно, доколкото то е средство да падна ничком и смирено пред своя Творец и Господар с молба за прошка и признание, че делото ми има недостатъци. А Той е Чуващия, Откликващия.

Пето проявление

Това са нашепванията, които се превъплъщават под формата на съмнения попроблемите на вярата. Често в съзнанието на смутения човек, подложен на нашепвания, трепетите на въображението са неясни и той предполага, че са родени от неговия разум, тоест си въобразява, че съмненията, обзели фантазията му, са приемливи за неговия разум, или че са съмнения на собствения му разум. Затова му се струва, че вярата му е засегната от порок. В други случаи е възможно подложеният на нашепвания да си мисли, че въображаемите съмнения са подозрение, което уврежда вярата му, или пък да допуска, че сякашразумът му приема за истина съмнителните видения, които той си представя. Възможно е също така да смята, че всяко разсъждение по проблемите на неверието е неверие, тоест да смята, че всяко изследване и изучаване, всяко мисловно вникване и всяко неутрално рационалистично отсъждане, за да бъдатузнати причините за заблудата, са нещо противоположно на вярата. Пред тези лукави сатанински внушения човекът трепери от страх и си казва: “Горко ми, сърцето ми пропадна и вярата ми се поквари и разстрои.” И тъй катос незначителната си воля не е способен да поправи тези състояния, най-често непредумишлени, той пропада в бездната на убийственото отчаяние.

Лечението на тази рана е следното:

Въображаемото неверие не е неверие, както илюзорното неверие не е неверие. Да си представяш заблудата не означава да си заблуден, също така и размисълът за заблудата не е заблуда. Въображението, фантазията, представатаи размисълът са все категории, напълно различни от онова, което разумът потвърждава и на което сърцето се подчинява.