Мехлемът за тази дълбока рана е следният:

Както мръсотията в утробата ти не повлиява на твоята молитва и не я покварява, а е достатъчна за нея чистота на сетивата и на тялото, така и скверните образи не вредят на чистите и светите понятия, защото се намират в съседство с тях. Ето пример за това.

Възможно е да размишляваш над някое от знаменията на Аллах и изведнъж силно те впечатляват изненадваща болест или отделителните процеси в тялото и това обзема въображението ти. Без съмнение твоята фантазия ще те понесе към представата за оздравяването или за удовлетворяването на физическите потребности, като ще “изтъче” нужните скверни образи и съдържащите се в мисълта ти понятия ще преминат през гнусните въображаеми картини. Остави ги да отминат, те не крият нито вреда, нито нечистотия, нито опасност. Рискът е само в съсредоточаването на съзнанието върху тях и във внушението, че носят вреда.

Трето проявление

Има скрити зависимости между нещата. Възможно е да съществуват нишки, които свързват дори неочакваните за нас явления. Тези нишки или носят самостоятелен характер, тоест са реални, или са продукти на въображението, което ги е създало според степента на своето отвличане от дадена дейност. Тук се крие тайната на факта, че при вглеждане в свещени неща понякога в съзнанието ни нахлуват лоши сенки, защото, както знаем от реториката, “противоречието, което е причина за външно отдалечаване, става повод за сближаване и контакт в образите и фантазията”. С други думи, единствено фантазията свързва образите на две противоположни неща. Хрумванията, възникнали по този начин, се наричат асоциативни мисли. Ето и пример за това.

Докато ти беседваш със своя Господ в молитвата, покорен, смирен и с всеотдайно сърце, обърнал лице към славната ал-Кааба, изведнъж асоциативните мисли те повеждат към срамни и неприлични неща, които въобще не те интересуват. Ако ти, братко, си подложен на изпитание чрез асоциативните мисли, пази се и пак се пази да се тревожиш или плашиш, а се върни към естественото си състояние веднага щом забележиш какво става. И не ангажирай съзнанието си, като си казваш: “Направих много пропуски.”, и не започвай после датърсиш причината, а отмини като достоен човек, за да не се засилят тези слаби и мимолетни връзки в резултат на твоето съсредоточаване върху тях. Всякога, когато покажеш скръб и съжаление, и интересът ти към случилото се нарасне, това колебание се превръща в навик, който постепенно се вкоренява и става болест на въображението. Ала не, никога не се плаши, това не е болест на сърцето, защото тези душевни тревоги и въображаемо колебание в повечето случаи възникват неволно и най-често се появяват при хора с изострени сетива и раздразнителен темперамент. Сатаната прониква дълбоко съссвоите нашепвания.