О, моя душа, потопена в нехайство, о, ти, която смяташ този живот за сладък иблаг, и забравяш отвъдния, знаеш ли на какво приличаш? Приличаш на щраус, на такъв, който като види ловец, не може да полети, затова заравя главата сив пясъка, а грамадното му тяло остава отвън, но той си мисли, че ловецът не го забелязва. Разбира се, че го забелязва и само той стиска клепачи под пясъка, и повече нищо не вижда.

О, моя душа, взри се в тези примери и размисли над тях, как ограничаването на целия поглед в земния живот превръща блажената сладост в горчива болка!

Например, в това селище, в Барла, има двама човека. Деветдесет и деветима от сто приятели на първия от двамата се преселиха в Истамбул и там водят хубав и изискан живот. Останал е само един негов приятел, който също е на пътда се присъедини към тях. Този човек изпитва силен копнеж за Истанбул, мисли за него, вечно желае да отиде при приятелите си и когато и да му се каже:“Хайде, върви там!”, веднага ще тръгне радостен и усмихнат.