Деветдесет и деветима от сто приятели на втория от двамата мъже също отпътуваха, но се предполага, че някои от тях са загинали, а други са пропаднали без вест. Според него те са загинали и са се пръснали завинаги. Този клет мъж, който страда от неизлечима болест, търси другар и утеха дори при някой странник вместо при всички тях. Така той иска да преодолее силната болка от раздялата.

О, моя душа, всичките ти обични хора начело с Любимия за Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, сега са отвъд, в гроба. Тук от тях са останали един или двама, но и те се готвят за отпътуването.

Не обръщай настрани глава в уплах пред смъртта, от страх пред гроба, а се взри в него, храбро погледни ямата му и чуй какво иска! Мъжествено се усмихни в лицето на смрътта и виж какво иска! Внимавай да не си нехайна и да не приличаш на втория мъж!

О, моя душа, никога не казвай, че времето се е променило, че епохата вече е друга, че хората са се потопили в земния живот, запленени са от него и са пияни от грижите на съществуването! Защото смъртта не се променя и раздялатане се превръща в оставане, и също не се променя. Човешкото безсилие и бедност също не се променят и дори нарастват. Отпътуването на хората не престава и дори ускорява своя ход, и продължава. И освен това не казвай: “Аз съмкато всички хора!”, защото всеки един от тях ще ти е другар единствено допрага на гроба, но не и по-натътък.

Ако започнеш да се утешаваш с твърдението, че другите ще участват заеднос теб в бедата и ще са ти съпричастни, това също не отговаря на истината и въобще е неоснователно отвъд гроба.

И не мисли, че си оставена на воля, с отпуснати юзди, защото ако се вгледаш мъдро и разсъдително в тази странноприемница, земния живот, не ще откриешнищо безредно и безцелно. И как тогава единствено ти ще си оставена извънпорядъка, без цел? Дори космическите катаклизми и такива явления като земетресенията не са играчки в ръката на случайността.