Когато представителят на заблудените и техният глашатай не вижда върхукакво да построи своята заблуда, аргументите му се изплъзват и се нуждаеот доводи, той казва:

“Смятам, че щастието на този свят, възползването от сладостта на живота, прогресът, цивилизацията и техническият прогрес се заключават в неспоменаването на отвъдното, в липсата на вяра в Аллах, в любовта към живота, в освобождаването от оковите, в самонадеяността и възхитата от себе си. Затова водех повечето хора и с усилията на сатаната не ще престана да ги водя по този път.”

На свой ред в името на Свещения Коран ние отговаряме така:

“Злощастни човече, върни си благоразумието! Не се вслушвай в глашатая назаблудените! Дори само да подочуеш нещо от думите му, загубата ти би била толкова непосилна, че духът, разумът и сърцето потреперват от ужас, като сия представят. Пред теб има два пътя:

първият е път, който носи злощастие и ти го показва глашатаят на заблудата;

вторият е пътят, който носи щастието и ти го разяснява Свещеният Коран.

Ти видя много паралели между тези два пътя в редица “Слова”, особено в “Малките слова”. Сега в съответствие с темата размисли и разсъди над един отхиляди възможни съпоставки и паралели.