Докато той страда от собственото си положение, в същото време постоянного угнетяват земните ситуации, с които е свързан, и непрекъснато го изтощават условията на живот на хората, с които има отношения, защото предполага, че тези случки и събития произтичат от играта на природата и на случайността, а не са дело на единствен единосъщ премъдър, знаещ Господ, и не са присъда на всемогъщ, милосърден, прещедър. Така заедно със собствените сиболки човек страда също и заради болките на другите хора, и земетресенията, чумата, потопът, сушата, високите цени, унищожаването и изчезването сепревръщат в случващи се беди и тревожни мъчителни изпитания.

Такъв човек, който сам е избрал своето болезнено положение, не буди нито съчувствие, нито го оплакват за състоянието му. Той напомня за споменатияв сравнението между двамата братя в Осмото слово. Един мъж не се удовлетворил с невинна наслада, добродетелно опиянение, сладко развлечение и законно благородно увеселение сред прекрасни любими хора, в уханна градина, сред щедро гостоприемство, затова започнал да пие скверно вино, за да придобие незаконна наслада. Той се напил и започнало да му се струва, че се намира на мръсно място, сред свирепи хищници, разтреперил се, сякаш е зима,разкрещял се, завикал за помощ, но никой не го съжалил, защото си представял своите прекрасни приятели като зли животни, презирал ги и ги оскърбявал. И си въобразявал, че вкусните гозби и чистите съдове в банкетната зала са изпоцапани камъни, та започнал да ги чупи. И си мислел, че ценните книги иуникалните писма в помещението са обичайни украшения и декорации без стойност, та започнал да ги къса и да ги хвърля по пода, и т. н.

Както този човек и подобните на него не са достойни за Божието милосърдие и не заслужават състрадание, а трябва да бъдат превъзпитавани и порицавани, така и онзи, който в опиянението на неверието и лудостта на заблудата, произтичащи от лошия му избор, си въобразява, че земният живот – странноприемницата на Премъдрия създател – е игра на сляпата случайност и играчкана глухата природа. И си представя обновлението на проявленията на Най-прекрасните имена и тяхното преминаване в неведомия свят с течение на времето, след като приключат със задачите си и изчерпят целите си, сякаш се вливат в морето на небитието и в долината на отсъствието, и се стопяват по бреговете на изчезването.