Пътят на съдружаването с Аллах, на заблудата, наглостта и разврата, принизява човека до най-голямото падение, до дъното на низостта, и в бездна от безгранични болки хвърля върху слабото му и безпомощно рамо безкрайно тежко бреме. Така е, защото ако човек не е узнал Преславния и Всевишния Аллах, и не се уповава на Него, прилича на тленно животно, което вечно страда и постоянно тъгува, преобръща се в безпределно безсилие и слабост, изкривява се от безкрайна нужда и бедност, изложен е на безчет беди и преглъща болките от раздялата с онази, която е пленил и е изтъкал нишки на отношения с нея, затова страда и ще продължи да страда, докато накрая напусне любимите хора, които са му останали, и се раздели с тях скръбен, сам и странник в мрачините на гроба.

През целия си живот той ще се изправя пред безкрайни болки и надежди, въпреки че не притежава нищо друго освен частична воля, ограничена способност, кратък живот, стопяващ се житейски срок и отслабваща мисъл. Усилията муотиват напразно за успокояване и се труди на вятъра за безграничните сижелания. Така животът му отшумява, без да е пожънал плодове.

Докато го виждаш безсилен да носи товари, забелязваш как сам обременяварамото си и клетата си глава с огромните товари на земния живот, и се изтезава с изгарящо болезнено мъчение, преди да стигне до мъчението на Ада.

Заблудените не чувстват тази горчива болка и това ужасно духовно мъчение, понеже се хвърлят в обятията на нехайството, за да унищожат чувствата си и да притъпят усещанията си временно, чрез тяхното опиянение. Но щом някой от тези хора се доближи до ръба на гроба, усещанията му се изострят и чувството му за болките се удвоява от един път. Така е, защото ако не е бил искрен раб на Всевишния Аллах, ще предполага, че сам си е господар, макар и с частичната си воля и слабата си мощ да е безсилен да управлява дори единствено собственото си съществуване пред бурните положения в земния живот, защото вижда да го обкръжава враждебен свят, като започнем с най-малките микроби и завършим с разрушителните земетресения, и той е готов да се стовари върху него и да го довърши. Затова този човек трепери и сърцето му биелудо от страх и ужас винаги, когато си представи гроба и го погледне.