“Всички държавни мъже ме познават отблизо, особено онези от тях, които бяха очевидци на значимите събития, минали през страната откакто бе обявена свободата (конституцията), по време на Първата световна война, при нашествието на съюзниците в страната и нахлуването им в Истанбул, както и последвалите събития, свързани с формирането на националното правителство и периода на обявяването на републиката... Онези, които сега заемат високи постове в държавата и са подробно информирани за споменатите условия, ме познават много добре. Затова позволете ми да изложа пред вас накратко основните моменти от живота си.

Роден съм в село Нурс, Битлиска област. През целия си период на учение и усвояване на знания влизах в остри научни диспути с всички срещнати учени и доминирах над тях благодарение на Божията промисъл, докато стигнах до Истанбул. Там, в атмосферата на града, омърсена от покваратана славата и известността, не престанах да водя научните си спорове. Но клевета от мои завистници и врагове стана причина по заповед на султан Абдулхамид, Аллах да му дари обилно милосърдие, да бъда настанен в болница заумопомрачени. После привлякох погледа на правителството на обединението и прогреса въз основа на заслугите ми по време на обявяването на конституцията и събитията от 31 март. Предложих им проект за построяване в градВан на университет, наречен “Училище Аз-Захра” по примера на знаменития университет “Ал-Азхар”, и дори собственоръчно положих камъка на основите му. Още с избухването на Първата световна война веднага сформирах опълченски чети от мои студенти и доброволци, и поех ръководството им. Встъпихме в сражения, които нанасяха удари срещу руските агресори на Кавказкия фронт. Попаднах в техен плен, но според Божията промисъл сеосвободих и пристигнах в Истанбул. Там бях назначен за член на Дома на ислямската мъдрост и с цялата дарена ми от Аллах енергия предприех съпротива срещу завоевателите, окупирали Истанбул в онези тежки условия. Но войните за независимост приключиха и бе сформирано националното правителство в Анкара. Като оцених заслугите си, отново се обърнах към своя проект за учредяване на университет във Ван.

Дотук животът ми бе преизпълнен със служене на страната съгласно споделяната от мен идея за служене на религията чрез политиката. Но след този период напълно отвърнах лице от земния живот, погребах “стария” Саид, както се изразявах, и станах “нов” Саид, който живее всецяло за отвъдния свят.