“Изплъзнах се” от обществения живот и се отказах от всичко свързано с него, напълно се изолирах от хората и се отдадох на отшелничество в Истанбул, а после в пещери в планините на Ван и на Батлиски район. Продължих да водя постоянна борба със своя дух и своите чувства. Уединих се в духовния си свят, като издигнах девиза “Аллах да ме опази отсатаната и политиката!” Цялото си внимание и време посветих на размисъл над съдържанието на Свещения Коран. Започнах да водя съществуване на“нов” Саид. Съдбата ме изпращаше на заточение от град в град. През тези години от дълбините на сърцето ми се раждаха величествени мисли, извиращи от пълноводията на Свещения Коран. Диктувах ги на хората край мен. Трактатите, на които дадох заглавието “Послания от светлина”, наистинаизвираха от озарението на Свещения Коран. Заглавието се появи от най-съкровената ми същност. Напълно съм убеден и сигурен, че тези послания не са предъвквани от моята мисъл и не са друго освен Божие откровение, което Преславният Аллах е влял в сърцето ми от светлината на Свещения Коран. Те носят благослов за всеки, който ги разпространява, защото, убеден съм, не е възможно да се запази вярата на другите иначе освен по този начин, та нуждаещите се от тези прозрения да не бъдат лишени от тях. Заех се да ги преписвам и разпространявам. Бях убеден, че така моят Господ ме е подчинил да служа и че Той ме води, а никой не може да се възпротиви на това. Почувствах необходимост да поощрявам всеки, който работи за тази кауза в изпълнение на повеленото ми от моята религия.

Посланията, броят на които надхвърля сто и трийсет, умишлено не се занимават с проблеми на земния живот и политиката, а изцяло засягат само въпросите на отвъдния живот и вярата. Въпреки това те се превърнаха вглавната грижа на опортюнистите и на онези, които ловят риба в мътна вода,и властите ме спираха, и съдилищата възложиха на експерти да направят научен анализ на трудовете ми, но благодарение на Преславния Аллах истината винаги излизаше наяве и справедливостта заемаше подобаващото й място.