Чрез светлината на вярата човек се издига до най-извисените и придобива стойност, която го прави достоен за Рая, а чрез мрака на неверието се низвергва до най-унизените и изпада в положение, което го подготвя за Адовия огън. Причината за това е, че вярата свързва човека с великия му Създател, като установява здрава връзка и взаимоотношениес Него. Вярата е принадлежност, затова чрез нея човекът придобива високастойност, доколкото в него намира израз Божието майсторство и се проявяват знаменията на Господните имена, гравирани по повърхността на неговото битие. А неверието прекъсва това взаимоотношение и тази принадлежност. Мракът му покрива Господното творчество и изличава неговите знаци, поради което стойността на човека се принизява, доколкото е ограничена единствено в материалната му страна. А стойността на материята е незначителна и нищожна, защото е тленна и изчезва, и води временно животинско съществуване.

Ето сега ще разясним тази тайна с пример. В човешките дела стойността на материала се различава от стойността на изработката и степента на майсторството. Понякога виждаме, че тези две стойности са еднакви, но може материалът да е с по-висока стойност в сравнение със самото изделие, а може да се случи и така, че материал от желязо да притежава много висока художествена и естетическа стойност и изключително рядко скъпо изделие да получицена за милиони, макар и да е направено от твърде обикновен материал. Ако подобен ценен уникат бъде изложен на пазара на професионалните майстории се узнае, че е от прочут и изкусен творец, за него ще дадат милион. Ако същият експонат бъде занесен на железарския пазар, например, може никой да него погледне и да не похарчат и грош за него.

И човекът е такова изключително изделие на преславния Творец и Създател. Той е най-издигнатото и най-изящното чудо от чудесата на Неговата мощ. Творецът го е създал като проявление на всички Свои най-прекрасни Имена, сторил го е да бъде орбита на всички Негови оригинални гравюри, които разкриват величието Му, и го е превърнал в умален пример и образец за цялата вселена.

Когато светлината на вярата се стабилизира у човека, тя разкрива всичкипремъдри гравюри у него, дори подбужда и другите да ги прочетат. Вярващият ги чете с размисъл и ги чувства с цялата си душа. Той кара и другите да се запознаят с тях и да размислят, и сякаш казва: “Аз съм създание и творение на Превеликия Творец.