Да,така ги бях видял с въображението си. Страшните твари и хищните зверове, които бях зърнал, бяха само питомни домашни животни: камили, бикове, овце, кози. Тогава изрекох кораничното знамение: “Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда от тъмнините към светлината.” И започнах да повтарям: “Слава на Аллах за светлината на вярата!” После се събудих от това видение.

И така, двете планини са началото и краят на живота, тоест те са земният свят и светът на Междинното (барзах). Мостът е житейският път. Дясната страна е отминалотовреме, а лявата - бъдещето. Ръчното фенерче е човешкият егоизъм, койтосе опира на себе си, горд е с наличното у него знание и не се вслушва в небесното откровение. А демоните и свирепите зверове са чудните събития в света и неговите реалности.

Човек, който се опира на своя егоизъм и тщеславие, и попада в капана на мрака на нехайството, и е подлаган на изпитания с оковите на убийствената заблуда, е подобен на мен в първото ми състояние от въображаемия епизод. С оскъдната светлина на фенерчето, което дава изопачено и несъвършено знание той вижда отминалото време като огромно гробище в тъмнините на небитието. А бъдещето той си го представя обезлюдено, беди и нещастия там си играят и го превръщат в сляпа случайност. Представя си също така всички събития и реалности, всяко от които служи и е на подчинение на премъдър и милостив Господ, като свирепи зверове и погубващи удари. За такъв човек е валидноказаното в следното коранично знамение:

“А сатаните са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините.” (Сура Кравата: 257)

Ако Божието водителство подпомогне човека и вярата намери път към сърцето му, и фараонскатагордост на душата му се счупи и разломи, и чуе Книгата на Аллах, тогава тойще прилича на мен във второто ми състояние от въображаемия епизод, светът ще се озари от ден и ще се изпълни с Божията светлина. Целият свят ще произнася: