О, човече, който си далече от уповаването на Аллах, върни се към своето здравомислие и благоразумие като този мъж! Уповавай се на Аллах, за да се спасиш от нуждата, да не просиш от творенията, да се избавиш от треперенето и страха пред събитията, и да се отървеш от лицемерието и присмеха, от вечното злощастие и от оковите на земните угнетения!

Четвърто Положение

Вярата превръща човека в истински човек и дори го превръща във властелин. Основната му функция е вярата във Всевишния Аллах и зовът към Него. А неверието превръща човека в свиреп звяр, който е напълно безсилен. Измежду хилядите доказателства по този въпрос ще ти дадем само един ясен аргумент и категоричен довод: разликата в появата на белия свят на човека и на животното.

Да, разликата в тяхната поява сочи, че съвършенството на човешката природа и нейното издигане до истинската хуманност се постига единствено чрез вярата. Когато на земята се появи животно, то сякаш идва от друг свят, където развитието му е напълно приключило и е изпратено тук със завършени качества според способността си за своите функции. След два часа, дена илимесеца то усвоява всички условия на своя живот, връзките си с другите твари, законите на съществуването си, и придобива навици. Врабчето или пчелата, например, се научават на жизнеспособност и на практическо поведениепосредством внушение от Господа и напътствие от Него, Преславния. За двайсет дена те научават толкова, колкото човек не научава за двайсет години. Следователно основната функция на животното не е усъвършенстването чрез образоване, нито пък извисяването чрез науката и знанието, нито търсенето на подкрепа от Аллах и отправянето на зов към Него чрез показване на безсилие, а функцията му е дейност според неговата способност, тоест практическо богослужене.

Човекът е пълна противоположност на това. Когато дойде на този свят, той се нуждае от изучаване и разбиране на всяко нещо, напълно е невеж за всичкизакони на живота, дори на двайсет години не е обхванал житейските изисквания и потребността да се учи и осъзнава се запазва за цял живот. Освен това той се ражда изключително слаб и безпомощен, може да се изправя едва след втората си година, започва да различава полезното и вредното едва следпетнайстата си година и не е способен да придобива ползи и изгоди, и да сепредпазва от щети иначе освен чрез сътрудничество с други и с участие в социалния живот.