Ако човек престане да се уповава на Аллах, той не само не ще може да се извиси и да полети към Рая, но и бремето му ще го дърпа надолу, към най-презрените и долни създания. Следователно вярата изисква единобожие, водещо до всеотдайност, която налага упование, а то от своя страна облекчава пътя къмщастието в двата Дома.

Но съвсем не мисли, че упованието означава да се отхвърлят причините и дасе отклонят напълно! То само изразява знанието, че причините са завеси в Ръката на Божието могъщество, които трябва да се наблюдават и ухажват, но хващането и взимането им е един вид зов чрез дела. Тогава изискването на последствията и наблюдаването на резултатите е право единствено на Преславния и Всевишния. Признателността, прославата и възхвалата се дължат само на Него.

Онзи, който се уповава на Аллах и онзи, който не се уповава на Него приличат на двама мъже, които носят тежки товари на главата и раменете си. Те са купили билети и са се качили на огромен кораб. Единият се разтоварил веднага щом се качил на кораба и седнал върху багажа си да го наблюдава. Другиятот глупост и заслепение не постъпил така. Казали му: “Свали си тежкия товар, почини си от бремето!” А той отвърнал: “Не, не ще го сторя, страх ме е да не се изгуби. Аз съм силен, не ми тежи, ще го пазя, както съм си натоварен.” Пак муказали: “Но, братко, този надежден господарски кораб, който ни е приютил ини вози, има по-силна и здрава снага в сравнение с всички нас. Той е способен да пази и нас, и багажите ни повече, отколкото ние самите. Възможно е да припаднеш и заедно с багажа си да се озовеш в морето, защото лека-полека силата ти ще се стопи, немощното ти рамо и тази твоя глупава глава не ще са способни да носят бремето, което все повече ще ги гнети. А и капитанът на кораба, ако те види в такова състояние, ще помисли, че си поразен от лудост или сиизгубил разума си, и ще те изпъди или изхвърли навън, или ще заповяда да тезадържат и да те напъхат в затвора. Ще каже: “Този вероломник хвърля подозрение върху кораба ни и ни се подиграва.” И ще станеш за посмешище на хората, защото като показваш надменност, която крие слабост, - но това се забелязва от проницателните хора, - и със своето тщеславие, което носи безсилие, и със своето притворство, което съдържа в себе си лицемерие и унижение, ти се превърна в прицел на насмешки и подигравки. Нима не виждаш, чивсички започнаха да ти се присмиват и да те пренебрегват?”

След като изслушал всички тези думи, клетникът си възвърнал здравомислието, стоварил бремето си на палубата, седнал върху него и рекъл: “Слава наАллах! Нека Той напълно е доволен от теб, че ме избави от умората, унижението, затвора и подигравките!”