Тогава отминалото време не ще бъде огромно гробище, както го представя въображението, а всяка от неговите епохи, както я вижда проникновеният поглед на сърцето, ще изобилства от богопоклоннически функции под ръководството на изпратен пророк или група от святи праведници, които управляват тази висока мисия, разпространяват я и утвърждават устоите й сред паството по най-пълноценния начин и в най-съвършената форма. След като тези многочислени групи от хора с чисти души приключат изпълнението на житейските си мисии и вродените си задължения, те отлитат и се издигат на извисени места, като повтарят “Аллах е Най-великият!” (Аллаху акбар) и проникват през преградата на бъдещето. Когато човек обърне поглед наляво, ще види отдалече с бинокъла навярата, че зад превратностите на Междинното (барзах) и на Съдния ден, които са с големината на високи планини, се намират дворците на райското щастие и там се простиратбез начало и без край угощенията от Всемилостивия. И тогава ще се убеди, че всяко събитие във вселената, като например ураганите, земетресенията, епидемиите и други подобни на тях, са само покорни и подвластни служители.И ще види, че пролетните бури, дъждът и други подобни на тях явления, коитоизглеждат драматични и неприятни, в действителност и по същество са само орбити на прекрасни мъдрости. Този човек ще види дори смъртта като преддверие към вечен живот и ще види гроба като врата към нетленно щастие. По този образец можеш сам да съпоставиш всички аспекти, като установиш истината според примера.

Трето Положение

Както вярата е светлина, а също и сила, човекът, който придобие истинска вяра, може да противодейства на света и да се освободи от тежестта на събитията, като се опира на силата на своята вяра и ще плува, развличайки се на кораба на живота и в пълна безопасност и невредимост сред бездънните вълни на жестоки събития, и ще казва: “Уповавам се на Аллах!” И ще повери тежкотоси бреме на съхранение в могъщата ръка на Абсолютния Всемогъщ. Така ще прекоси пътя на земния живот в душевен мир, с лекота и в спокойствие, докатостигне до Междинното (барзах) и си даде отдих, а оттам може да се издигне, като полетикъм Рая, за да влезе във Вечното блаженство.