Вижте как у мен се проявява Неговото милосърдие и щедрост!” В подобни широки смисли намира израз Господното творчество в човека.

Следователно вярата, тоест принадлежността към Преславния Създател, прави видими всички скрити в човека Негови произведения. Така стойността на хората се определя според проявлението на Господното творчество и блясъка на Божието огледало. Този незначителен човек се издига до най-високата степен сред всички създания, защото става достоен за Господното слово и получава чест, която го подготвя за Господното гостоприемство в Рая.

Ако неверието, тоест прекъсването на принадлежността към Аллах, се прокрадне у човека, тогава всички смисли на гравираните най-прекрасни и премъдри Божи имена пропадат в мрака, окончателно се изтриват и е невъзможно да бъдат прочетени. Така е, защото не може да бъдат разбрани духовните аспекти, насочени към Всемогъщия Творец, след като Той, Преславният, е забравен. Повечето знамения на премъдрото и драгоценно Божие творчество и по-голямата част от висшите духовни гравюри дори се преобръщат и изличават. Онова от тях, което остава и е видимо за очите, се приписва на незначителнипричини, на природата и случайността, и окончателно пропада и изчезва. Всеки от тези бляскави скъпоценни камъни се превръща в мрачно черно стъкълце и тогава значението му се ограничава единствено в животинската материя. Както казахме, целта на материята и нейният плод е човек да просъществува през кратък и частичен живот като най-слабия, най-нуждаещия се и най-злощастния измeжду творенията, апосле да се разложи накрая и да изчезне. Така неверието разрушава човешката същност и от скъпоценен камък я превръща в долнопробен въглен.