Както вярата изисква да се отправя зов и го превръща в решаващо средствои посредник за връзка между вярващия и неговия Господ, и както човешкатаприрода силно жадува и копнее за Него, така и Аллах, Преславният и Всевишният, призовава към същото нещо:

“Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Ггоспод, освен ако сте го призовавали.” (Коран, Сура Разграничаването: 77) И е казал Всевишният:

Навярно си казваш: “Ние често призоваваме Аллах, но Той не ни откликва, макар и кораничното знамение най-общо да декларира, че на всеки зов се отговаря.”

Отговор: “Да се откликне на зова е едно нещо, а да се приеме той, е съвсем друго. На всеки зов се откликва, но неговото приемане и самото изпълнение на молбата зависи от мъдростта на Преславния Аллах. Например, болно дете се обръща за помощ към лекаря: “Моля те, докторе, прегледай ме!” А той му отговаря: “Какво ти има, момче?” Детето казва: “Дай ми еди-кое си лекарство!” Тогава лекарят или ще му даде същото лекарство, или някое друго, по-полезно и по-добро, или въобще ще му забрани да се лекува. Всичко това зависи от мъдростта и ползата.

Така и Всеправдивият Аллах, Преблагословеният и Всевишният, - а Той еИдеалът, - понеже е абсолютно мъдър и наблюдава по всяко време, Той, Преславният, откликва на зова на раба и така премахва неговата безпросветна и ужасяваща самота, като я заменя с надежда, общение и спокойствие.Той, Преславният, или ще приеме молбата на раба и ще му откликне веднага при самия зов, или ще му дари нещо по-добро, или ще я отхвърли. Това е в зависимост от изискванията на Господната мъдрост, а не от страстите на раба, които се разпореждат с него, и от покварените му мечти.

И така, зовът е вид поклонничество, а плодовете на богослуженето и ползите от тях се дават в отвъдния живот. Земните стремежи са времето за извършване на този вид зов и богослужене, но не и техни цели. Например, молитвата за низпославане на дъжд е вид богослужене, а спирането на дъжда е времето за нея.