Четвъртият вид е нашият известен зов, който също бива два вида: единият е практически и текущ, а другият - със сърцето и със слово.

Например, обръщането към причините е практически зов, като се знае, че съчетаването им не цели да се даде някакъв резултат, а само да се встъпи в благоприятно и удовлетворително за Всевишния Аллах положение, за да се потърси от Него резултат с езика на актуалното състояние. Дори разораванетона земята е като почукване по вратата на съкровищницата на Божието милосъърдие. С оглед на факта, че този вид практически зов се отправя към иметона Абсолютния прещедър и се адресира до Него, той се приема и в повечето случаи не се отхвърля.

Вторият вид е зов с езика и сърцето, тоест молба да се изпълнят желания, които човек не може сам да осъществи и да се удовлетворят потребности, които са недостъпни за него. Най-важният аспект на този зов, най-прекрасната му цел и най-сладкият му плод е, че призоваващият разбира: има кой да чуе трепетите на сърцето му и Той е способен на всичко, има Всемогъщ, на Когото е посилите да осъществи всяко желание и надежда, и Който ще се смили над неговата слабост, и ще му помогне в неговата мизерия.

Слаби и бедни човече, внимавай да не захвърлиш ключа за съкровищницата на всеобхватното Му милосърдие и да не се откажеш от първоизвора на несекваща сила. Именно това е зовът. Здраво се хвани за него, за да се издигнеш донай-висшата степен на човечността! И превърни зова на създанията в част от своя зов, а себе си - в съвършен раб и във всеобщ представител с думите:

Първо Положение

Човекът се нуждае от повечето видове творения и с тях го свързват близкиотношения. Потребностите му се разпространяват по всички кътчета на света, желанията и мечтите му се простират до вечността.