Другата е насоката на разрушението, отсъствието, негативността и възбудата.

От гледна точка на първата насока, насоката на съзиданието, ти си по-незначителен и от пчелата, и от врабчето, по-слаб и от мухата, и от паяка. От гледна точка на втората насока, насоката на разрушението, би могъл да превъзхождаш земята, планините и небесата. Ти си способен да носиш на рамото си нещо, от което те биха се побояли, и да придобиеш още по-голямо и значително положение, защото когато добротворстваш и съзидаваш, ти работиш според обхвата на възможностите си, според количеството на усилията си и границите на силата си. А когато злосторстваш и рушиш, злосторството ти прелива и се превръща в заплаха, и разрушението ти се разширява и разпространява. Например, неверието е злосторство, разрушение и опровергаване на истината,но само този единствен грях води до презрение към всички създания, до издевателство и неодобрение спрямо тях, а съдържа също и фалшифициране, и отричане на всичките прекрасни Божествени имена. Създанията са издигнати,заемат високо положение и изпълняват значима мисия, те са Господни послания, огледала на Преславния, слуги под Господна повеля. Освен че низвергва тези създания от равнището им на такива, които служат на Аллах и са Негови подчинени и раби, неверието ги принизява до степен да бъдат плод на играи случайност, и не вижда у тях ценност и значимост, поради изчезването и раздялата, които ги сполетяват и със своите разрушения и беди ги превръщатв безплодни, нищожни, тленни материални тела без значение и без полза. В същото време неверието отрицава и игнорира Божествените Имена, чиито гравюри, проявления и красоти са видни във всички създания като в огледала, и дори онова, което се нарича човечност и което е премъдра поема, по прекрасен начин възвестяваща всички проявления на свещените Божествени Имена, и е чудо на ярко всеобхватно могъщество като семе за стволовете на вековечно дърво, неверието отхвърля тази човечност - нейния жив образ, с който превъзхожда земята, планините и небесата, защото е поела на раменете си голямото доверие и е предпочетена дори пред ангелите, и е издигната до степен да бъде наместницана земното царство. Тази човечност е хвърлена от високия си връх на дъното, по-унизена и по-презряна от което и да било бедно, слабо, безпомощно, тленно и презряно творение, и дори е низвергната до равнището на най-противните и бързо изчезващи образи.