Ако човек отглежда семето на своите способности, полива го с водата на исляма и го подхранва със светлината на вярата в почвата на богослуженето,като насочва духовните си органи към реалните им цели чрез изпълнение на кораничните повели, тогава семето непременно ще покълне, ще даде листа, пъпки, клони, стволовете му ще се разпрострат и цветовете му ще се разтворят в Междинния свят (барзах), и в отвъдния свят и в Рая ще роди безгранични блага и съвършенства. Човек ще стане ценно семе, съдържащо органи, които съчетават непреходна истина и вечно дърво, и ще се превърне в скъп механизъм, който се отличава с великолепие и красота, и в озарен и благословен плод от дървото на вселената.

Да, истинското издигане и извисяване се постига, като сърцето, съкровението, духът и разумът, и дори въображението, и всички дарени на човека силисе насочат към вечния и непреходен живот, и всяка от тях се ангажира със съответните й специфични функции на богослуженето. Заблудените хора си въобразяват относно затъването в дреболиите на живота, насладата от покварените удоволствия и цялостното отдаване в детайли на мимолетните развлечения, като подчиняват и сърцето, и разума си, и всички деликатни човешки чувства на заповедите на повеляващата зло душа, и ги поставят в нейна услуга. Това въобще не означава издигане, а е падение, низост и слизане до дъното.

Аз прозрях тази истина във въображаем епизод, който ще разясня чрез следния пример.

Влязох в голям град, в който попаднах на пищни дворци и огромни домове. Пред сградите се провеждаха празненства, тържества и увеселения, които привличаха погледите, сякаш са театри и забавления, и бяха примамливи и многолюдни. Взрях се по-внимателно и видях господар на дворец да стои пред вратата, да играе с кучето си и да го развлича. Жените танцуваха с непознати младежи, а девойките организираха детските игри. Портиерът на двореца бе възприел ролята на ръководител, който командва сборището. Разбрах, че сградата е безлюдна и че функциите и задълженията в него са обречени на бездействие. Неговите обитатели, разпуснати и потънали в заблудата си, са с паднали нрави, с мъртви съвести, с празни умове и сърца, и са заприличали на скотове, безцелно скитат и играят пред двореца. Сетне повървях малко и се натъкнах на друг дворец. Видях пред вратата му да дреме куче, а заедно с него там стоеше строг, достолепен и спокоен портиер. Пред двореца бе невзрачно.