Ако направим сравнение между човека и животните, ще видим, че от гледнаточка на системите и инструментите той е много по-богат в сравнение с тях,сто пъти по-богат, но от гледна точка на насладите и възползването си от земния живот е по-беден със сто степени, защото във всяка наслада, която човек изпитва и вкусва, открива следите на хиляди болки и огорчения: скърбитена миналото, горестите на отшумяващото време, страховете за бъдещето, илюзиите на идващото време, а съществуват и болки, които произтичат от изчезването на насладите. Всичко това разваля настроението и възприятията на човека, размътва чистотата и опиянението му, тъй че във всяка наслада остава следа и от болката. А с животните не е така. Те се наслаждават, без да изпитват болка и вкусват нещата в чистия им вид, без нищо да ги помрачава и смущава: не ги измъчват болките на миналото, не ги плашат страховете за бъдещето и живеят спокойни, дремят доволни и благодарни на своя Творец, Когото прославят.

Следователно ако човекът, който е сътворен като най-прекрасното създание, ограничи мислите си единствено в рамките на земния живот, той ще падне ниско, ще се смали и ще стане сто пъти по-незначителен дори от птиче като врабчето, въпреки че в сравнение с животните е сто пъти по-издигнат и съвършен от гледна точка на духовния си капитал. Аз разясних тази истина с пример, който цитирах на друго място, а сега във връзка с темата ще го повторя.

Някакъв човек дал на единия си слуга сто златни лири и му заръчал да си ушие костюм от най-хубавия плат, а на другия си слуга дал хиляда златни лири, но заедно със сумата сложил в джоба му и листче, на което било написано какво желае от него, и ги изпратил на пазара. Първият слуга си купил за сто лириизискан и съвършен косюм от превъзходен и висококачествен плат. А вторият решил да подражава на първия и да върви по неговия път, затова от глупост и слабоумие не погледнал листчето, което носел, ами дал на някакъв собственик на магазин всичките си хиляда лири и поискал от него идеален мъжки костюм. Недобросъвестният продавач му избрал един от най-долнопробните костюми. Когато злощастният слуга се завърнал при господаря си и застанал пред него, той го подложил на най-суровото наказание и на най-жестокото мъчение.

Който притежава и елементарен разум и интуиция, веднага ще разбере, че вторият слуга, на когото дали хиляда лири, не бил изпратен на пазара, за да сикупи костюм, а за да сключи много важна търговска сделка. Така и човекът - ако всеки от дарените му духовни инструменти и тънки способности бъде съизмерен с наличните у животните, би проличало, че у него те са сто пъти по-разгърнати и с по-голям диапазон.