Изненадах се от тази тишина и спокойствие, учудих се и се запитах за причината. Влязох вътре и установих, че е много оживено. Обитателите на двореца изпълняваха различни функции и важни точни задължения, всеки на свой специален етаж и в приятна, прекрасна и чиста атмосфера, тъй че пораждахав сърцето безгрижие, радост, щастие. На първия етаж имаше мъже, които се занимаваха с управлението на двореца и с административните му дела. На горния етаж момчета и момичета се учеха и се обучаваха. На третия етаж госпожи се занимаваха с шиене, бродиране и тъкане на цветни украси и красиви шевици върху различни видове дрехи. А на последния етаж господарят на двореца разговаряше по телефона с владетеля за обезпечаване на спокойствие иблагополучие, и за свободен и удовлетворяващ обитателите на двореца живот. Всеки упражняваше заниманията си според своята специализация и изпълняваше задълженията, които подобаваха на неговото положение, а то зависеше от съвършенството и равнището му. Понеже бях невидим за тях, никой не ми забраняваше да обикалям кътчетата на двореца и разглеждах с пълна свобода. После напуснах сградата, разходих се из града и видях, че дворците и постройките в него се делят на същите два типа. Попитах за причината и ми отговориха: “Първият вид дворци - празните отвътре, многолюдните отвън, и с разкрасените повърхности и дворове, - не са друго освен убежища на имамите на неверието и заблудата. Вторият вид са жилищата на най-големите вярващи сред усърдните, благородните и доблестните.” После в един от кварталите на града видях дворец с надпис “Саид”. Учудих се и когато се взрях, видях сякаш образа ми да се показва пред мен. Изкрещях от изненада, дойдох на себе си и се пробудих от съня си.

Бих искал сега с помощта на Аллах да ти разтълкувам този въображаем епизод.

Градът е социалният живот на човечеството и човешката цивилизация. Всеки от дворците е отделният човек, а неговите жители са телесните му органикато очи и уши, и тънките му инструменти като сърце, съкровеност и дух, и склонностите му като страст и сила на сладострастие и гняв. Всеки от тези инструменти е готов да изпълнява определена функция на богослужене и има своите сладости и болки. Душата, страстта и силата на сладострастие и гнявсъответстват на портиера и на пазещото куче. Тогава подчиняването на тези възвишени и тънки инструменти на повелите на душата и на страстта, както и изличаването на основните им функции несъмнено се смята за падение ипринизяване, а не е издигане и извисяване. Другите аспекти ти можеш сам даразтълкуваш.