Накратко казано, повеляващата зло душа е способна да извършва безкрайни престъпления по посока на злотворството и разрушенията, но по отношение на добрите дела и съзиданието нейният капаците е ограничен и частичен. Човек може да разруши дом за един ден, ала не може да го построи и за сто дена.

Обаче ако човек сеосвободи от своя егоизъм и потърси добротворството и съзиданието от Божията подкрепа и повери това на Него, и се отдалечи от злотворството и разрушението, и изостави следването на страстите на душата, и стане съвършенраб на Всевишния Аллах, като се покайва, моли за прошка и споменава Преславния, тогава ще бъде проявление на кораничното знамение:

“На такива Аллах ще подмени злините с добрини.” (Сура Разграничаването: 70). И великата му склонносткъм злосторство ще се превърне във велика склонност към добротворство, той ще придобие стойност на “най-прекрасното създание” и ще отлети нависоко, до най-издигнатите върхове.

Нехайни човече, погледни колко милостив и щедър е Преблагословеният и Всевишният! Когато справедливостта изисква едно лошо дело да се записва като сто, и едно добро - само като едно, или въобще да не се записва, доколкото това благо или ползата от него се получава от самия човек, Той, превелика е мощта Му, записва злото като една злина, а доброто го измерва с десет подобни на него, или със седемдесет, или със седемстотин, или понякога със седем хиляди.

Разбери оттук, че влизането в Ада е възмездие за деяния и то е самата справедливост, а влизането в Рая е Господна милост, чиста щедрост и неподправено милосърдие.

Второ Положение

У човека има две насоки:

едната е насоката на егоизма, ограничена в долния, земния живот;

другата е насоката на богослуженето, която се простира до вечния живот.

По отношение на първата насока човекът е клето творение: капиталът му отчастична свобода на волята е незначителен дял като косъм; дадени са му малки възможности; животът му е пламък, който скоро ще угасне; житейският мусрок е мимолетен и кратък период; съществуването му е тяло, което бързо сеизносва. Въпреки това човекът е прекрасен, нежен и слаб индивид сред неограничен брой отделни творения и безчет видове, напластени в слоевете отсъщества.